• Подаване на жалба
  • Запитване за информация
60th Rome Treaty anniversaryHave your say: Draft guidelines on interacting with lobbyistsВашата Европа - Порталът за европейски и национални онлайн обществени услуги

Последващи действия от страна на институциите във връзка с критичните и допълнителните забележки

1. Въведение

Европейският омбудсман служи на обществения интерес, като съдейства за повишаване качеството на управлението и на услугите, предоставяни на гражданите от институциите на ЕС[1]. В същото време омбудсманът предоставя на гражданите на Съюза и лицата, пребиваващи на неговата територия, алтернативен способ за защита на техните интереси. Този способ допълва защитата, предоставяна от съдилищата на ЕС, и неговата цел не е непременно еднаква с тази на съдебните производства.

Единствено съдилищата имат правомощия да постановяват правно задължителни решения и да извършват авторитетно тълкуване на закона. Омбудсманът може да отправя предложения и препоръки, а в краен случай и да привлича политическо внимание към конкретен случай, внасяйки специален доклад в Европейския парламент. Следователно ефективността на работата на омбудсмана почива на морален авторитет и поради това е от определящо значение неговата работа да бъде доказуемо справедлива, безпристрастна и задълбочена.

Някои от решенията на омбудсмана за приключване на проверки съдържат конструктивна критика и предложения, адресирани към съответните институции на ЕС под формата на критични и/или допълнителни забележки. Критичните забележки се основават на констатации за наличие на лошо управление, а допълнителните забележки могат да се отправят, без да са направени такива констатации. Ежегодно омбудсманът публикува проучване на степента, в която институциите на ЕС са проучили критичните и допълнителните забележки, извлекли са поуки от тях и са предприели систематични промени с цел ограничаване на вероятността от случаи на лошо управление в бъдеще.

2. Предназначение на критичните забележки и допълнителните забележки

С оглед на горното, допълнителните забележки имат едно предназначение: обслужване на обществения интерес посредством оказване съдействие на съответната институция да повиши качеството на управлението в бъдеще. Допълнителните забележки не се основават на констатации за наличие на лошо управление. Поради това те не следва да се схващат като отправяне на критика към институциите, към които са адресирани, а като съвети за усъвършенстване на конкретната практика с цел повишаване качеството на обслужването, предоставяно на гражданите.

От друга страна, критичните забележки по правило преследват повече от една цел. Подобно на допълнителните забележки, критичните забележки винаги имат информационно измерение: те предоставят на съответните институции информация за допуснатите от тях грешки с цел институциите да избегнат сходни случаи на лошо управление в бъдеще. С оглед максимално повишаване на информационния потенциал на критичните забележки, в текста им се посочват нарушените норми или принципи и се указва какви действия следва да предприеме институцията в конкретните обстоятелства по случая (освен ако тези действия са очевидни). Наред с това структурата на критичните забележки съдържа и част, в която се обяснява и обосновава констатацията на омбудсмана за наличие на лошо управление, с което той се стреми да укрепи доверието на гражданите и институциите в справедливия и задълбочен характер на своята работа. Освен това, като демонстрират волята на омбудсмана за публична критика на институциите, когато такава е необходима, критичните забележки повишават общественото доверие в неговата безпристрастност.

Критичните забележки, обаче, не представляват механизъм за защита на правата на жалбоподателите. Не всички жалбоподатели претендират за защита на свои права и не всички претенции за такава защита са обосновани. В случаите, когато е следвало да бъде предоставена правна защита, обаче, приключването на процедурата с критична забележка е знак за троен неуспех. Претенциите на жалбоподателя не са удовлетворени, съответната институция не е отстранила случая на лошо управление, а омбудсманът не е успял да убеди въпросната институция да промени позицията си[2].

В случаите, когато следва да бъде предоставена правна защита, предпочитаният изход е съответната институция да действа по собствена инициатива, когато получи жалбата, като потвърди случая на лошо управление и предложи подходящи мерки за отстраняване на последствията. В някои случаи това може да се изрази в просто извинение.

Предприемайки такива действия, институцията демонстрира своята ангажираност за подобряване на отношенията с гражданите. Освен това тя демонстрира, че разбира допуснатата нередност и следователно може да избегне сходни случаи на лошо управление в бъдеще. В такива случаи не се налага омбудсманът да отправя критична забележка. Когато, обаче, са налице съмнения, че отделният случай на лошо управление произтича от съществуващ системен проблем, омбудсманът може да предприеме проверка по собствена инициатива, дори ако конкретният случай е разрешен по удовлетворителен за жалбоподателя начин.

3. Отправяне на критични забележки в случаи, когато не е уместно да се търси доброволно уреждане или да се отправи проектопрепоръка

От казаното по-горе можем да заключим, че много критични забележки отразяват пропуснати възможности. Най-добрият изход от процедурата би бил съответната институция да потвърди наличието на лошо управление и да предложи подходящи мерки за отстраняване на последствията, които в някои случаи могат да се изразяват в просто извинение. Ако институцията е постъпила по този начин, не би било необходимо да се отправя критична забележка.

Претенциите на жалбоподателите, обаче, не винаги са обосновани и съответните институции имат право да защитят позицията си. Около половината от случаите, които не са уредени от съответните институции на ранен етап от процедурата, приключват без констатации за наличие на лошо управление. В тези случаи институциите са успели да убедят омбудсмана (а в някои случаи и жалбоподателя) в обоснования характер на своите действия и в липсата на основания да променят позицията си.

Когато омбудсманът не приема позицията на съответната институция и установява случай на лошо управление, който налага правата на жалбоподателя да бъдат защитени, обичайната процедура е той да предложи доброволно уреждане на спора. Ако институцията откаже да приеме такова предложение, без да изтъкне убедителни основания, следващата стъпка обикновено е отправяне на проектопрепоръка.

В случаите, когато омбудсманът счита, че е малко вероятно институцията да приеме предложение за доброволно уреждане или този механизъм не е уместен, той може да пристъпи направо към издаване на проектопрепоръка. Когато предлага доброволно уреждане, омбудсманът се стреми да постигне споразумение между съответната институция и жалбоподателя, който често търси индивидуално обезщетение. Когато случаят на лошо управление, който следва да бъде отстранен, засяга предимно обществения интерес, омбудсманът може да прецени, че е по-уместно да отправи проектопрепоръка, вместо да търси доброволно уреждане.

Във връзка с това следва да отделим специално внимание на извинението като форма на отстраняване на последствията от случаи на лошо управление. За да бъде ефективно, извинението трябва да е искрено. Извинение, което е възприето като неискрено, може единствено да влоши ситуацията. По-голяма е вероятността жалбоподателят да приеме, че извинението е искрено, когато то е отправено от институцията по собствена инициатива, а не в отговор на формално предложение от страна на омбудсмана. Поради това в повечето случаи омбудсманът счита, че не би било ефективно да предлага доброволно уреждане, състоящо се в поднасяне на извинение. Вероятността да се постигне положителен резултат чрез отправяне на проектопрепоръка за поднасяне на извинение е дори още по-малка.

Когато липсват възможности за отстраняване на даден случай на лошо управление, отправянето на критична забележка е справедлив и ефективен начин за приключване на случая.

Отправянето на критична забележка в подобни обстоятелства е справедлив подход както по отношение на жалбоподателя, така и на съответната институция. То е справедливо по отношение на жалбоподателя, защото по този начин се потвърждава, че подадената от него жалба е обоснована, макар че не е възможно претенциите му да бъдат удовлетворени. То е справедливо и по отношение на съответната институция, тъй като представлява краен резултат от процедура на омбудсмана, чиято цел е институцията да бъде информирана за твърденията, претенциите, доказателствата и доводите, изтъкнати от жалбоподателя. Тази процедура предоставя на институцията възможност да изрази своята позиция, след като се запознае в детайли със случая, преди да бъде отправена критичната забележка.

Отправянето на критична забележка е ефективен подход, защото по този начин се избягва проточването във времето на проверка, която не може да приключи по удовлетворителен за жалбоподателя начин.

Що се отнася до обществения интерес, критичната забележка съдържа необходимото информационно измерение. Институцията, към която е отправена критичната забележка, следва да направи необходимите изводи с оглед на бъдещата си работа. Необходимите коригиращи действия зависят от характера на случая на лошо управление. При установяване на изолиран пропуск, например, може да не се налагат последващи действия.

4. Отправяне на критични забележки след отхвърляне на предложение за доброволно уреждане или проектопрепоръка

Когато съответната институция приеме доброволно уреждане или отправена проектопрепоръка, обикновено случаят се приключва на това основание.

Когато жалбоподателят откаже предложеното доброволно уреждане на случая, без да има приемливо основание, омбудсманът обикновено констатира, че не са необходими допълнителни проверки по случая.

При отказ на институцията да приеме предложение за доброволно уреждане или отправена проектопрепоръка случаят може да бъде приключен по различни начини.

Първо, отчитайки отговора на институцията, омбудсманът може да застъпи позицията, че направената от него констатация за наличие на лошо управление следва да бъде преразгледана.

Второ, ако подробното становище на институцията, предоставено в отговор на проектопрепоръка, не е удовлетворително, омбудсманът може да внесе специален доклад в Европейския парламент. Както беше посочено за първи път в Годишния доклад на омбудсмана за 1998 г., възможността за внасяне на специален доклад в Европейския парламент има неоценима стойност за работата на омбудсмана. Поради това към тази възможност не следва да се прибягва твърде често, а само във връзка с важни въпроси, по отношение на които Парламентът може да предприеме действия, с които да подпомогне усилията на омбудсмана.

И накрая, омбудсманът може да приключи случая с критична забележка на основание на отказа на институцията да приеме предложение за доброволно уреждане или ако подробното становище на институцията в отговор на проектопрепоръка не е удовлетворително.

Възможно е омбудсманът да приключи случая с критична забележка, тъй като застъпва становището, че институцията е доказала убедително, че, макар да е налице лошо управление, предложеният с поканата за доброволно уреждане или проектопрепоръката механизъм за разрешаване на случая е неподходящ и не е възможно спорът да бъде уреден или нарушените права да бъдат защитени по друг начин. В такива случаи отправената критична забележка има сходен характер с тази, която би била отправена при приключване на случая без доброволно уреждане или отправяне на проектопрепоръка.

За съжаление в някои случаи институциите отказват предложенията на омбудсмана, изтъквайки основания, които не са убедителни. В няколко случая съответните институции дори са отказали да приемат направените от омбудсмана констатации за наличие на лошо управление.

Подобни случаи могат да подкопаят моралния авторитет на омбудсмана и да уронят доверието на гражданите в Европейския съюз и неговите институции. Международният опит показва, че институцията на омбудсмана функционира най-ефективно, когато принципът на правовата държава се прилага на практика и са налице ефективно функциониращи демократични институции. В такива ситуации публичните органи обикновено изпълняват препоръките на омбудсмана, въпреки че те нямат задължителна сила, дори когато не са съгласни с тях.



[1] Член 228 от Договора за функционирането на ЕС оправомощава омбудсмана да извършва проверки по случаи на лошо управление „в действията на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнение на неговите функции“. За краткост тук е използван терминът „институция“, с който се обозначават всички институции, органи, служби и агенции на ЕС.

[2] Годишните доклади на омбудсмана включват много примери за случаи, в които институциите са удовлетворили претенциите на жалбоподателите.

2015

Putting it Right? - How the EU institutions responded to the Ombudsman in 2015

Putting it Right? - Annex - Detailed analysis of the responses to the Ombudsman’s remarks, recommendations and proposals in 2015

2014

Putting it Right? - Annex - Detailed analysis of the responses to the Ombudsman’s remarks, recommendations and proposals in 2014

Putting it Right? - How the EU institutions responded to the Ombudsman in 2014

2013

Putting it Right? - Annex - Detailed analysis of the responses to the Ombudsman’s remarks, recommendations and proposals in 2013

Putting it Right? - How the EU institutions responded to the Ombudsman in 2013

2012

Putting it Right? - Annex - Detailed analysis of the responses to the Ombudsman’s remarks, recommendations and proposals in 2012

Putting it Right? - How the EU institutions responded to the Ombudsman in 2012

2011

Report on responses to proposals for friendly solutions and draft recommendations - How the EU institutions complied with the Ombudsman’s suggestions in 2011

Follow-up to critical and further remarks - How the EU institutions responded to the Ombudsman’s recommendations in 2011

2010

Follow-up to critical and further remarks- How the EU institutions responded to the Ombudsman’s recommendations in 2010

2009

Follow-up to critical and further remarks- How the EU institutions responded to the Ombudsman’s recommendations in 2009

2008

Follow-up to critical and further remarks - How the EU institutions responded to the Ombudsman's recommendations in 2008

2007

Follow-up to critical and further remarks - How the EU institutions responded to the Ombudsman's recommendations in 2007

2006

Study of follow-up given by institutions to critical remarks and further remarks made by the Ombudsman in 2006